Долу Хитлер: историята на Ханс и Софи Шол
На 15 февруари 1943 година, малко преди среднощ, трима млади мъже извършват задача в центъра на Мюнхен. Техните имена: Ханс Шол, Александер Шморел и Вили Граф. Тримата са членове на групата " Бяла роза ", която има една-единствена цел: да оказва опозиция на Хитлер и неговия диктаторски режим. Във въпросната нощ тримата носят със себе си към хиляда листовки против националсоциалистическия режим и неговите закононарушения. След като ги пускат в разнообразни пощенски кутии из града, Шол и Шморел реализират и другия си самоуверен проект: изписват с черна багра " Долу Хитлер " върху фасадата на баварската Държавна канцелария. На друго място изписват още по-еднозначното обръщение " Хитлер е всеобщ палач ". В тази нощ Софи, дребната сестра на Ханс Шол, не съпровожда тримата си съидейници. Очаква ги у дома на улица " Франц Йозеф " №13, където в последна сметка младежите се връщат невредими.
Пътят до съпротивата
Когато през 1933 година националсоциалистите идват на власт, Ханс и Софи Шол живеят със фамилията си в южния немски град Улм. По това време двамата са още възпитаници: Ханс е роден през 1918, а сестра му Софи - през 1921 година. Баща им Роберт Шол, данъчен консултант по специалност, има демократични убеждения и не утвърждава концепциите на новата власт. Заедно със брачната половинка си Магдалена полага усилия да възпита петте си деца в дух на приемливост. Но те са безусловно запленени от концепциите на националсоциализма.
Ханс Шол прави бърза кариера в " Хитлерюгенд " - младежката организация на националсоциалистите. На 16-годишна възраст той към този момент управлява 160 момчета. Гореща привърженичка на националсоциализма е и дребната му сестра Софи, която влиза в редиците на Съюза на немските девойки - момичешкия клон на " Хитлерюгенд ". Подобно на брат си, Софи също бързо се издига в организацията, където - съгласно спомените на нейна съратничка - работи " извънредно амбициозно и даже фанатично за концепциите на националсоциализма ".
Само няколко години по-късно обаче Ханс и Софи Шол към този момент са твърдо срещу Хитлер и неговия режим. С времето и двамата осъзнават, че личните им морални убеждения влизат в цялостно несъгласие с задачите на националсоциалистите. През 1942 година Ханс Шол е изпратен на източния фронт, където вижда с очите си какъв брой брутално се води тази война. Особено мощно го раздрусва ориста на депортираните евреи. Така у него последователно узрява мисълта, че е задължен да предприеме нещо против незаконния режим на Хитлер.
" Всяка дума от устата на Хитлер е неистина "
Същата година Ханс Шол основава в Мюнхенския университет дребна група от студенти, които се посвещават на битката против националсоциалистическия режим. Освен студентите по медицина Ханс Шол, Кристоф Пропст, Александер Шморел и Вили Граф, в групата се включва и професорът по философия Курт Хубер. След като през май 1942 се реалокира в Мюнхен, с цел да следва биология и философия, Софи Шол също се присъединява към групата.
Ханс (1918−1943) и Софи (1921–1943)
Младежите бързо се провеждат и стартират да популяризират така наречен " Позиви на Бялата роза ", в които апропо написа: " Всяка дума от устата на Хитлер е неистина ". Чрез другари и познати листовките им стигат и до други немски градове. Шестата брошура на групата е последната, която съумяват да огласят. На 18 февруари 1943 година Софи и брат ѝ популяризират позиви в постройката на университета. Но ги виждат и двамата са неотложно задържани. По време на разпитите в Гестапо Ханс и Софи Шол се пробват да поемат цялата виновност върху себе си.
На 22 февруари 1943 т.нар. Народен съд, управляван от Роланд Фрайслер, постановява три смъртни присъди: против Ханс Шол, Софи Шол и Кристоф Пропст. Още същия ден тримата са екзекутирани, а последните думи на Ханс Шол гласят: " Да живее свободата! ".
Пример за морал
Десетилетия по-късно един немски президент ще изрече други запаметяващи се думи. " Те ни карат да имаме вяра, че не всички германци са били неми и страхливи съучастници ", сподели през 2013 година тогавашният немски президент Йоахим Гаук във връзка съпротивата на Ханс и Софи Шол и тяхната " Бяла роза ". В четвъртата брошура на групата написа следното: " Няма да мълчим - ние сме вашата неприятна съвест. " Бялата роза " няма да ви остави на мира! ". В тези години единствено малко на брой са имали смелостта да изричат сходни думи. За тази своя храброст Ханс и Софи Шол са почитани и до през днешния ден в цяла Германия: на всички места из страната има безброй учебни заведения, улици и площади, които носят техните имена, а премията " Шол " е едно от най-значимите литературни оценки във Федералната република.
Виж всички публикации от Марк декор Люпке-->
Пътят до съпротивата
Когато през 1933 година националсоциалистите идват на власт, Ханс и Софи Шол живеят със фамилията си в южния немски град Улм. По това време двамата са още възпитаници: Ханс е роден през 1918, а сестра му Софи - през 1921 година. Баща им Роберт Шол, данъчен консултант по специалност, има демократични убеждения и не утвърждава концепциите на новата власт. Заедно със брачната половинка си Магдалена полага усилия да възпита петте си деца в дух на приемливост. Но те са безусловно запленени от концепциите на националсоциализма.
Ханс Шол прави бърза кариера в " Хитлерюгенд " - младежката организация на националсоциалистите. На 16-годишна възраст той към този момент управлява 160 момчета. Гореща привърженичка на националсоциализма е и дребната му сестра Софи, която влиза в редиците на Съюза на немските девойки - момичешкия клон на " Хитлерюгенд ". Подобно на брат си, Софи също бързо се издига в организацията, където - съгласно спомените на нейна съратничка - работи " извънредно амбициозно и даже фанатично за концепциите на националсоциализма ".
Само няколко години по-късно обаче Ханс и Софи Шол към този момент са твърдо срещу Хитлер и неговия режим. С времето и двамата осъзнават, че личните им морални убеждения влизат в цялостно несъгласие с задачите на националсоциалистите. През 1942 година Ханс Шол е изпратен на източния фронт, където вижда с очите си какъв брой брутално се води тази война. Особено мощно го раздрусва ориста на депортираните евреи. Така у него последователно узрява мисълта, че е задължен да предприеме нещо против незаконния режим на Хитлер.
" Всяка дума от устата на Хитлер е неистина "
Същата година Ханс Шол основава в Мюнхенския университет дребна група от студенти, които се посвещават на битката против националсоциалистическия режим. Освен студентите по медицина Ханс Шол, Кристоф Пропст, Александер Шморел и Вили Граф, в групата се включва и професорът по философия Курт Хубер. След като през май 1942 се реалокира в Мюнхен, с цел да следва биология и философия, Софи Шол също се присъединява към групата.
Ханс (1918−1943) и Софи (1921–1943)
Младежите бързо се провеждат и стартират да популяризират така наречен " Позиви на Бялата роза ", в които апропо написа: " Всяка дума от устата на Хитлер е неистина ". Чрез другари и познати листовките им стигат и до други немски градове. Шестата брошура на групата е последната, която съумяват да огласят. На 18 февруари 1943 година Софи и брат ѝ популяризират позиви в постройката на университета. Но ги виждат и двамата са неотложно задържани. По време на разпитите в Гестапо Ханс и Софи Шол се пробват да поемат цялата виновност върху себе си.
На 22 февруари 1943 т.нар. Народен съд, управляван от Роланд Фрайслер, постановява три смъртни присъди: против Ханс Шол, Софи Шол и Кристоф Пропст. Още същия ден тримата са екзекутирани, а последните думи на Ханс Шол гласят: " Да живее свободата! ".
Пример за морал
Десетилетия по-късно един немски президент ще изрече други запаметяващи се думи. " Те ни карат да имаме вяра, че не всички германци са били неми и страхливи съучастници ", сподели през 2013 година тогавашният немски президент Йоахим Гаук във връзка съпротивата на Ханс и Софи Шол и тяхната " Бяла роза ". В четвъртата брошура на групата написа следното: " Няма да мълчим - ние сме вашата неприятна съвест. " Бялата роза " няма да ви остави на мира! ". В тези години единствено малко на брой са имали смелостта да изричат сходни думи. За тази своя храброст Ханс и Софи Шол са почитани и до през днешния ден в цяла Германия: на всички места из страната има безброй учебни заведения, улици и площади, които носят техните имена, а премията " Шол " е едно от най-значимите литературни оценки във Федералната република.
Виж всички публикации от Марк декор Люпке-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ